Категория: Публикации

Понякога обстоятелствата на конкретно събитие, което преживяваме и/или общуването с участниците в системите от отношения в които сме включени (семейство, приятелски кръг, работна среда и др.) ни поставят на изпитание и ни изваждат от досегашната ни зона на познат комфорт. Това води до поява на различни усещания и мисли, които повлияват както на психичния ни комфорта, така и на взаимоотношенията в които участваме (или връзките които създаваме). Важно е в стремежа да възстановим усещането си за баланс как преживяваме и приобщаваме към себе си тези естествени периоди на промени и адаптация. Личните ни чувства, мисли и преживявания са определящ ресурс за справяне, но понякога е трудно да бъдат подредени. И тогава е добре да се потърси партньорство от специалист – индивидуално консултиране в рамките на няколко срещи, или да се извърви по-дълъг път за по-продължително времето. Този процес на съпровождане през появилата се трудност продължава до момента, в който имаме усещане за възстановен баланс и спокойствие със себе си и света.

Семейството функционира като система от сложни отношения, в която по един или друг начин са включени всички семейни членове. Начина, по който тези взаимосвързани отношения  са регулирани предполага и преживяването на заедност или разединеност в рамките на семейството на всеки един от участниците.

Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, който работи с отношенията в семейството и цели подобряване на отношенческия климат в семейството (както емоционалния и психологически). В рамките на терапевтичните срещи се изследват съществуващите възможности и се предоставят нови, различни от досега използвани стратегии за справяне с трудностите и кризите, които неминуемо съпътстват семейния живот.

Опита показва, че за постигане на най-добър ефект от фамилната работа е препоръчително в нея да участват всички семейни членове, което спомага затрудненията/напрежението да се преразпредели и всеки член на семейството да поема отговорност за промяната.

Ако това не е възможно, метода предполага възможност за работа само с един клиент (или с част от семейството), като в терапевтичната работа се изследват както затруднения, които са го довели на терапия, така и начина по който те се развиват на фона на взаимоотношенията му със значимите за него хора (с всички от семейството). Това позволява подобряване на неговото функциониране и възможността да постигне/преживее психично спокойствие, а от тук и усещане за психично здраве.