Семейството функционира като система от сложни отношения, в която по един или друг начин са включени всички семейни членове. Начина, по който тези взаимосвързани отношения са регулирани предполага и преживяването на заедност или разединеност в рамките на семейството на всеки един от участниците.
Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, който работи с отношенията в семейството и цели подобряване на отношенческия климат в семейството (както емоционалния и психологически). В рамките на терапевтичните срещи се изследват съществуващите възможности и се предоставят нови, различни от досега използвани стратегии за справяне с трудностите и кризите, които неминуемо съпътстват семейния живот.
Опита показва, че за постигане на най-добър ефект от фамилната работа е препоръчително в нея да участват всички семейни членове, което спомага затрудненията/напрежението да се преразпредели и всеки член на семейството да поема отговорност за промяната.
Ако това не е възможно, метода предполага възможност за работа само с един клиент (или с част от семейството), като в терапевтичната работа се изследват както затруднения, които са го довели на терапия, така и начина по който те се развиват на фона на взаимоотношенията му със значимите за него хора (с всички от семейството). Това позволява подобряване на неговото функциониране и възможността да постигне/преживее психично спокойствие, а от тук и усещане за психично здраве.